България е на последно място в ЕС по внедряване на индустриални роботи. По данни на Международната федерация по роботика (IFR) за 2022 г. у нас има около 18 робота на 10 000 заети, при средно около 106 за Европа. Може ли това да се промени и какво би трябвало да се случи?
Къде сме спрямо света
| Регион | Роботи на 10 000 заети в производството |
|---|---|
| Западна Европа | около 267 |
| Северна Америка | около 204 |
| Азия | около 131 |
| България (2022 г.) | около 18 |
Сравнението не е напълно еднакво по методология, но разликата е достатъчно голяма, за да е ясна посоката.
Къде се използват роботите у нас
Според проучване на BluePoint роботите в България се използват основно за опаковане и етикетиране, хранително производство, монтаж, дървообработване, заваряване и складова логистика.
Какво предлагат от бранша
Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) работи за развитието на сектора. Заместник-председателят ѝ Йонко Чуклев предлага няколко мерки:
- модел със споделено инвестиране, подобен на INSAIT, където частни компании и държавата финансират заедно;
- данъчни облекчения за инвестиции в автоматизация;
- ваучери за роботизация за предприемачи;
- правна рамка за роботиката, каквато има например Южна Корея;
- тестови среди (sandbox) за мобилни роботи и дронове.
Осмото издание на Robotics Strategy Forum събра над 50 изложители и близо 800 гости, което показва интерес. Чуклев обаче е реалист: в България липсват големи машиностроителни и електротехнически компании, които да работят в роботиката, а хуманоидните роботи имат по-голям потенциал в услугите, отколкото в производството в близко бъдеще.
Дигиталната страна на автоматизацията
Роботът в цеха е само видимата част. Около него има софтуер за планиране, системи за данни, клиентски портали и сайт, който обяснява на клиентите какво може компанията. Производители, които автоматизират, често изостават точно в дигиталното представяне. Ако сте в тази ситуация, вижте как изграждаме сайтове за индустриални компании с ясна структура и техническо SEO.
Източник на темата: Digitalk: Възможен ли е роборенесанс в българската индустрия. Текстът е самостоятелен анализ на Penkov Studio.
